国際日本武術空手道 | International Japan Karate-Do Association

Спортен клуб Олимпик 2019, гр. Пловдив

История на Карате До

Преди векове на най-южния остров от архипелага Рю кю – Окинава, се зародило бойното изкуство “Те” – ръка или “То Де” – вълшебна ръка. Точните корени на бойното изкуство не са известни, но тъй като по онова време китайското влияние на острова било голямо, се смята, че то се е получило от смесването на местното “Те” с някои китайски стилове. Дори до началото на нашия век Карате се е изписвало със символ означаващ “китайски ръце”. В продължение на няколко века на Окинава е съществувал закон за забрана на притежаването на оръжие, което също допринася за развитието на Карате.

По онова време изкуството се практикувало в дълбока тайна и било привилегия на тесен кръг хора. Едва в началото на 20-ти век Майстор Гичин Фунакоши прави Карате достояние на широката публика, като първо го въвежда в системата на физическото възпитание в средните училища в Окинава. След две успешни демонстрации пред бъдещия император на Япония през 1916 и 1921г, Гичин Фунакоши е поканен да остане в Токио, за да популяризира Карате. Той е последван и от други окинавски Карате майстори и скоро бойното изкуство става популярно в цяла Япония. През 1935г, след като се съветва със своите учители, Фунакоши Сенсей променя първия йероглиф, с който се изписва думата Карате и му придава нов смисъл: Карате До става “път на празната ръка”, като празнотата има дълбоко филосовско значение. През 1936г. е построено първото Карате Дожо в Токио. Над вратата на залата учениците окачват табела с надпис Шото Кан, което означава къщата на Шото, творческия псевдоним, с който Фунакоши подписвал стиховете си. Шото означава “борови вълни”, а по късно хората започнали да наричат стила на Гичин Фунакоши с това име. Пътят към къщата на учителя Итосу минавал през борова гора и на младини нощ след нощ Фунакоши се наслаждавал на гледката и шума на разветите от вятъра и огрени от луната борови вълни. През 1949г. е основана Японската Карате Асоциация, която започва да обучава високо квалифицирани инструктори и да ги изпраща да преподават по цял свят. През 1956г. се слага начало на състезателното Карате, с което популярността му нараства още повече. Когато ученикът по Карате (на японски Каратека) достигне до ниво “черен колан”, неговото тяло е тренирано като оръжие и той е способен да се защитава, използвайки крайниците си свободно и независимо. Основните техники са систематизирани в четири групи: Защитни техники, удари с юмрук, удари с ръце и удари с крака. Освен техниките има и други важни фактори в Карате: сила, бързина, чувство за време и дистанция “тайминг”, ритъм, дишане и силен дух. Практикуването на Карате всъщност ще доведе до развиване на характера и потенциала на практикуващия. Както и останалите японски бойни изкуства, Карате изисква здрав дух и има ясни правила на поведение и уважение. Крайното предназначение на Карате тренировката не е победата над противника, а развиването на съвършен характер, превъзмогвайки умственото и физическо страдание, спазвайки сурова дисциплина. Основните компоненти на тренировката по Шотокан Карате До са три: Кихон, Ката и Кумите. Всеки от тях има важно значение за развиването на уменията на каратека.

Кихон

Това е метод за трениране на основните техники: блокиране, удряне с ръце, крака и юмруци. Основните позиции, техники и придвижвания трябва да се практикуват редовно, с възможно най-голяма концентрация и усилие.

Ката

Това са формални упражнения, които свързват основните техники в серии от предопределени движения, комбинирайки защитни и нападателни техники, правилно преместване на тялото и промяна на посоките. В Ката е заложен опитът на старите майстори, стратегията на изкуството за самоотбрана. Катите са традицията на Карате и благодарение на тях древното изкуство е достигнало до наши дни.

Кумите е тренировъчен метод, при който принципите и техниките от Кихон и Ката се тренират с партньор. За да не нараним партньора си техниките трябва да се изпълняват с контрол. Има различни методи на Кумите. Започва се от договорените видове докато се достигне до Свободното Кумите.

Грижа за живота. В миналото тренировките са продължавали понякога повече от 7 часа дневно. Фунакоши Сенсей разказва, че отивал вечер в дома на учителя си и тренировките и беседите продължавали до зори. След такова продължително натоварване е необходимо да се погрижим за възстановяването и отпускането на натоварените мускули, стави и сухожилия. Специален раздел в бойните изкуства е грижата за здравето на практикуващите. Повечето майстори по бойни изкуства в миналото са били и лечители.